Uncategorized

Искаш ново начало? А трябва ли ти?

В края на годината всеки от нас прави равносметка на изминалите 12 месеца. И всеки от нас стига до собствени, различни изводи. Казваме си „Следващата година започвам на чисто“. Но трябва ли ни това „започване на чисто“ всъщност? И ако да – то кога?
Още от древността хората са вярвали в преражданията. Но много малко от нас са се замисляли ако наистина съществува прераждането защо ни е? Не може ли да живеем вечно просто? А не да забравяме кои сме били и какво ни се е случвало в минали животи. Отговорът е много прост – нито едно човешко същество не може да понесе мъката и щастието, които са му се случили в няколко живота едновременно. Затова забравяме. За да съхраним здравия си разум. Иначе бихме полудели от толкова емоции, чувства и случки. Или бихме се самоубили. Затова природата го прави вместо нас – убива ни. Но въпреки всичко ние запазваме информацията от минали животи някъде дълбоко закодирана в подсъзнанието ни. Именно от нея идват и много от нашите ирационални страхове. Да, в този смисъл често ни трябва ново начало. Както се казва „Да започнем на чисто“.
В това ново начало няма нищо лошо. НО!!!! Често в старанието си да се избавим от спомена за минали травми, ние забравяме уроците си. И повтаряме същите грешки. Което води до същите страдания, често дори по-големи. Запомнете – ако даден модел на сценарий се случва повече от веднъж в живота ни, значи не сме се поучили от миналото. И често това става именно заради опитите ни да „започнем на чисто“. Ако успеем да съхраним спомена за грешките си и поуките от тези грешки и на базата на тях да започнем новото си начало, това би било повече от похвално! Иначе няма смисъл. Вървим по едни и същи пътеки, които ни водят до едно и също място. Нали знаете – ако искате да ви се случи нещо различно, то трябва да започнете да правите нещо различно.
В този смисъл ако успеем да съчетаем двата варианта , без да изпадаме в крайности, то това би била правилната посока по пътя на развитието ни. Не трябва да изтриваме паметта си, както когато се прераждаме и да забравяме уроците си. В крайна сметка те са част от този ни живот не случайно. Но не трябва да живеем със страх от миналото и по старите ни модели, за да може да има градация в живота. Именно нашето минало ни е направило такива, каквито сме днес, в края на тази разнообразна година. За съжаление ние хората се учим само чрез страдание. Все още не сме достатъчно извисени, че да се учим от щастието. Така че не забравяйте както хубавите, така и лошите моменти от миналото. Те са част от вас. Започването на ново начало трябва да бъде въз основа точно на това минало! А ако имате нужда от помощ разгледайте курсовете ми ТУК или се свържете с мен за индивидуална консултация на dateyourselfnow@gmail.com . Успех!

Искаш ново начало? А трябва ли ти? Read More »

Защо трябва да си си самодостатъчен?

Много хора на този свят изпитват прекалена нужда да бъдат с някого. В това, разбира се, няма нищо лошо. Човекът е стадно животно. Някои от нас търсят половинката си, с която да прекарат остатъка от живота си, други търсят приятели, трети не могат без родителите си. Само че, за да изпитаме пълна наслада от връзката си, първо трябва да се научим да сме си самодостатъчни. Защо ли? Защото ако не сме свикнали ние самите да се правим щастливи, ще започнем да изискваме това от човека до себе си.
Нека първо да уточним какво значи да си си самодостатъчен. Това ще рече да държиш отговорен само и единствено себе си за твоето щастие. Доста от нас търсят своя партньор в живота именно с мисълта, че той/тя ще ни направи пълноценни хора. И точно там се случва голямата катастрофа с много жертви – партньорът до нас не може да ни направи щастливи по начина, по който ние сме очаквали. Просто защото представата за щастие на различните хора е различна. Само че ние обвиняваме него, че не ни обича, че не дава достатъчно за нас и решаваме, че ще си тръгнем. А всъщност партньорът ни не е виновен. Той просто не е отговорен за нашето щастие, както и ние за неготово. След време срещаме друг човек, от когото очакваме същото и финалът пак е подобен, а ние вече започваме да се отказваме от живота и връзките. А колко по-различно щеше да е ако се бяхме научили да сме си самодостатъчни? Колко болка, разочарования и среднощни сълзи щяхме да спестим?
Ако държим отговорни хората около нас за нашето неудовлетворение, това значи, че сме токсични хора. Най-хубавото нещо, което може да си подариш през живота, е щастието ти да не зависи от друг. Тук разбира се не говорим за здравето на близките ни и изказвания от типа „Ако всички около мен са здрави, аз съм щастлив/а“. Това е ясно. Тук по-скоро трябва да си зададем въпроси като „Обичам ли да прекарвам времето си сам/а? Обичам ли да пътувам сам/а? Да спортувам сам/а? Искам ли нонстоп да съм с любимия/ата?
Обикновено хората, които не са си самодостатъчни, крият голяма несигурност в себе си. И най-вероятно това произтича от някои травми в детството (впрочем всички нелогични нужди, желания, страхове и т.н. идват от детските ни години). Тяхната любов е егоистична и тежка за партньора им. Но в този случай никой не е виновен, защото проблемният партньор не осъзнава какъв точно не е наред и се приема за абсолютна безусловна жертва. А единственият начин да се справи с проблема, е да го осъзнае и приеме. В днешното ни забързано ежедневие нямаме време за самоанализа и тълкуване на чувствата ни. А истината е, че точно един дори повърхностен себеанализ би ни помогнал да погледнем по-обективно ситуацията и да видим и нашата вина.
И така, открили сме, че не сме си самодостатъчни, че имаме дефицит на самочувствие, откъдето идва и несигурността ни и сме го признали пред себе си! БРАВО! Най-тежката работа е свършена! В следващата ми статия „Как да си станем самодостатъчни?“ ще разберете какви конкретни стъпки да предприемете към това да станете отговорни за своето собствено щастие.

Защо трябва да си си самодостатъчен? Read More »

Как да повишим самочувствието си?

Всеки от нас има комплекси, поради които самочувствието му се влияе негативно. Комплексите обикновено се зараждат в ранна детска и юношеска възраст. Тогава, когато детето започне да възприема света, себе си, родителите си. Комплектите могат да се зародят на две полета – вкъщи и навън. Разбира се едното не изключва другото – детето може да развие комплекси и от двете места. Обикновено ако в подрастващите се зародят комплекси отвън, то работа на родителите е да ги тушират. За съжаление не винаги те успяват. Нещо повече – в 70 % от случаите децата развиват комплекси заради родителите си. Обикновено това са взискателни, критикуващи и непрестанно изискващи родители. Често подобен вид възпитание отглежда невротици, които после цял живот не могат да изкоренят комплексите си. Сценарият е следният – когато детето допусне грешка или вид провал, той бива назидаван и критикуван от майка си и баща си. Но когато постигне добри резултати – той не е хвален, защото в очите на родителите победата е нещо задължително и нормално за тяхното дете и не заслужава похвала. Така се стига до следния сценарий –

Вече порасналото дете постига високи резултати в живота си – има добра кариера, стабилно семейство и на пръв поглед нищо не му липсва. Но във вътрешния свят на такъв човек бушува буря от колебания, комплекси и въпроси.

„Аз достатъчно добър ли съм? Справям ли се с живота? Това достатъчно ли е?“ Подобен индивид не може да постигне вътрешен мир и да се зарадва на постигнатото и най-вече да го оцени. Защо? Защото неговите родители не са го научили на това. И като самостоятелен индивид той те първа трябва да осъзнае проблема, да вземе решение да се бори с него и да намери начин за това. Но не всеки има вътрешния ресурс. Трябва силна воля за осъзнаването му най-вече. След това 50 % от работата е свършена.
Ние хората сме доста странни същества. Ако родителите ни са били критични към нас и поради това сме израснали с ниско самочувствие и комплекси, то почти задължително е да изберем и партньор в живота, който също да бъде критичен към нас. Сякаш щом не сме преборили проблема в зародиш, съдбата ни кара да се сблъскаме с него отново, докато не го решим. Така ако сме слабохарактерни или не сме осъзнали ситуацията и урока, който трябва да вземем, можем да задълбочим комплексите си и да живеем труден и безрадостен живот.
И така, ето няколко стъпки за това как да се справим с подобна ситуация:
Осъзнаваме, че вече не сме основно децата на родителите си. Ние сме пораснали хора, които са заели мястото си в живота на съпруг/съпруга, баща/майка, служител и т.н. И НЕ родителите са тези, чрез които трябва да се самоопределяме. Длъжни сме да погледнем по-глобално и обективно на собствените си качества и да се видим и през очите и на другите около нас – приятели, шефове, партньор в живота, деца и т.н.
Когато постигнем добри резултати в някое направление трябва да осъзнаем, че това е УСПЕХ и не всички го постигат. Не е нещо нормално и обикновено, а напротив – това е високо постижение.
Когато биваме критикувани от някого задължително трябва да поискаме и друго мнение за ситуацията и дали наистина сме сбъркали.
Поглеждайте се всяка сутрин в огледалото и си казвайте „Аз съм успял и щастлив човек“. Вложете цялата си енергия е тези думи.
След като денят ви е минал и сте изтощени от многото работа, която сте отхвърлили, независимо от какво естество, си кажете на глас „Ето, отново успях“.
Всеки ден е предизвикателство за нашето самочувствие. Особено ако имаме комплекси и всеки ден трябва да се борим за него и да го пазим. За тази цел трябва да гледаме обективно на нещата. Ако наистина имаме причина да се чувстваме зле а именно – нямаме работа, нямаме семейство и т.н., а искаме да имаме, то тогава не самочувствието е нещото, което трябва да променяме. Тогава трябва да предприемем крачки да получим това, което искаме и което ще ни направи щастливи. За едни това може да е мечтаната работа, за други може да е семейство. Но запомнете – ако получите всичко, което сте искали, и отново не сте удовлетворени, то тогава трябва да работите на съвсем различно ниво, а именно за покачване на самочувствието. При случай, че имате подобни проблеми, които искате да обсъдите с някого, може да ми пишете на dateyourselfnow@gmail.com. Така ще мога да съм персонално полезна.

Как да повишим самочувствието си? Read More »

Защо ревнуваме?

В тази статия ще говорим за ревността и различните причини, поради които човек я изпитва. Има много видове ревности – към партньора, към децата, майката, бащата, приятели. Но днес ще се спрем на най-често срещаната – тази към партньора.
Сигурна съм, че няма човек, който през живота си да не е ревнувал човека до него. Независимо дали е имало реален повод или не. Причините за тази ревност могат да бъдат много. В следващите редове ще разгледаме някои от тях.


Най-често срещаната причина е несигурност в себе си. Ревнуващият на подсъзнателно ниво смята, че не е достоен за любовта на другия.

Тази неувереност може да идва от няколко места – проблемно детство, където човекът е бил потискан и е израснал несигурен в себе си; грешки, които ревнуващият е направил в миналото си спрямо сегашния си партньор или спрямо някой друг, с които го е наранил и заради това смята, че не заслужава любов; голямо прегрешение в живота, заради което ревнуващият не може да си прости и смята, че може да бъде наказан от съдбата чрез страдание.
Много често ревността може да се дължи на собственическо чувство към партньора. Такова изпитват повече мъжете поради по-първичните си мисли – „тя е моя и даже няма право да танцува с друг!“ Много от тях дори приемат един непринуден разговор на жена си с друг мъж като унижение към самите тях от страна на жената. Сякаш тя е предпочела компанията на друг пред тяхната. Подобни мъже са израснали в патриархални семейства и би било трудно да се отърват от предразсъдъците си.
Друга срещана причина за ревност е прекалено голямото его на ревнуващия. Той смята, че партньорът му трябва да е насочил вниманието си само към него и никой друг. Защото единствено той е достатъчно добър, че да го заслужи. Всички останали са толкова по-нисши от него… Как така партньорът ще предпочита компанията на някой друг? В техните очи това значи, че той просто не ги оценява!
Хората, които са гледали силно изразена ревност у някои от родителите си, също не рядко стават ревниви. Просто защото го приемат като задължителна част от връзката и нещо напълно нормално.
Ако някой от родителите е изневерявал, това също е фактор за развитие на силна ревност. „Щом се е случило на майка ми/баща ми да му изневерят, значи и на мен ще се случи.“ Такива хора дори могат да развият психоза и горко му на човека до тях. Защото са виждали страданието у предадения родител и не искат и те да преминат през това.
Почти задължително ревнува човекът, който изневерява или е изневерявал преди. Както знаем всеки пречупва живота на другите през собствената си призма, разбирания и постъпки. „Щом аз го правя, значи и той/тя го направи“. За тях изневерите са част от живота и няма човек, който да не е предавал. Затова тези хора са най-мнителните. Това дори е вид карма – щом той е изневерил някога и е предал, дори да не му се върне фактически, той цял живот ще страда от страх да не му се случи и на него.
Когато осъзнаем причината за ревността си е много по-лесно да я преработим и овладеем. Осъзнатият проблем е наполовина решен проблем. Защото нездравословната ревност може да съсипе връзки и бракове. Ако сме предразположени към силна ревност тя може би никога няма да излезе от нашия живот, но поне можем да я контролираме с трезва преценка и да си казваме „В момента аз ревнувам, защото имам силно развито чувство за собственост (например), но не е правилно! Трябва да се справя със страховете си и партньорът ми не е виновен за тях“. Това разбира се е ако нямате обективна причина за ревност, а именно – действителна изневяра. Това е друга много дълбока тема, която няма да засягаме в тази статия.

Защо ревнуваме? Read More »

Длъжен ли си на някого?

Много често хората си правим услуги, помагаме си, подкрепяме се. Със сигурност до всеки един от нас е имало близък човек в труден момент, който ни е давал сили. Това може да е партньорът в живота, родител, пораснало вече дете, брат, сестра или приятел. А може и да е бил психотерапевтът, няма значение. Прави ли ни това задължени към този човек? Ние задължително ли трябва да му помогнем, когато той е в труден момент? Колкото и абсурдно да звучи – отговорът е НЕ. Защо? Нека разберем заедно в следващите редове.
Има няколко причини да не трябва да се чувствате длъжни на човека, който ви е помогнал.
Той сам е решил да бъде до вас в труден момент. Изпитал е нужда да ви помогне. Ако очаква нещо в замяна, значи е имал задни мисли и това не са чисти и искрени отношения.
Ако помогналият има нужда от помощ и вие се притечете само по задължение, това би било обидно за него и принизяващо вашите отношения.


Задължението като цяло слага едни рамки, които обвързват двама души по неприятен начин.


Истината е, че поговорката „Никой не ти е длъжен за нищо“ важи с пълна сила. Затова и трябва да уважаваме хората, които са до нас в трудни моменти, да сме им благодарни и да ги обичаме, но не и да сме им задължени. Защото последното чувство може да придаде нисша форма на вашите отношения, които би трябвало да останат чисти. Запомнете, че ако някой ви е помогнал то това е бил негов избор.
Думата „задължение“ ще я срещнете в синонимния речник като „товар, бреме, тежест, пасив“. Наистина ли искате да вкарате подобни чувства във вашите приятелства и партньорства? Ако искате да върнете жеста и помощта на някого, то не бива да е по задължение, а по сърце. Т.е. вие трябва да го поискате, да го усетите и да действате така, както сърцето ви подсказва. Ако то не иска да връщате помощта, по-добре не го правете. Така ще направите услуга на себе си и на отсрещната страна, защото ще убиете нещо отровно и изкуствено.
Думата „задължение“ трябва да фигурира само в работата ви. Дори думата „длъжност“ и „задължение“ идват от един и същи корен. Т.е. мястото на това усещате е само там – в работата. Не в приятелството, не в партньорството или в семейните ви отношения. Най-малко в тях!
Обикновено хората, които се чувстват задължени, имат ниска оценка за себе си. Когато връщат услугата по задължение, те се опитват да докажат на другите, че струват нещо. Ако имате подобен проблем може да ми пишете на dateyourselfnow@gmail.com. Там ще обсъдим начини за подобряване на ниското самочувствие.

Длъжен ли си на някого? Read More »