Защо ревнуваме?

В тази статия ще говорим за ревността и различните причини, поради които човек я изпитва. Има много видове ревности – към партньора, към децата, майката, бащата, приятели. Но днес ще се спрем на най-често срещаната – тази към партньора.
Сигурна съм, че няма човек, който през живота си да не е ревнувал човека до него. Независимо дали е имало реален повод или не. Причините за тази ревност могат да бъдат много. В следващите редове ще разгледаме някои от тях.


Най-често срещаната причина е несигурност в себе си. Ревнуващият на подсъзнателно ниво смята, че не е достоен за любовта на другия.

Тази неувереност може да идва от няколко места – проблемно детство, където човекът е бил потискан и е израснал несигурен в себе си; грешки, които ревнуващият е направил в миналото си спрямо сегашния си партньор или спрямо някой друг, с които го е наранил и заради това смята, че не заслужава любов; голямо прегрешение в живота, заради което ревнуващият не може да си прости и смята, че може да бъде наказан от съдбата чрез страдание.
Много често ревността може да се дължи на собственическо чувство към партньора. Такова изпитват повече мъжете поради по-първичните си мисли – „тя е моя и даже няма право да танцува с друг!“ Много от тях дори приемат един непринуден разговор на жена си с друг мъж като унижение към самите тях от страна на жената. Сякаш тя е предпочела компанията на друг пред тяхната. Подобни мъже са израснали в патриархални семейства и би било трудно да се отърват от предразсъдъците си.
Друга срещана причина за ревност е прекалено голямото его на ревнуващия. Той смята, че партньорът му трябва да е насочил вниманието си само към него и никой друг. Защото единствено той е достатъчно добър, че да го заслужи. Всички останали са толкова по-нисши от него… Как така партньорът ще предпочита компанията на някой друг? В техните очи това значи, че той просто не ги оценява!
Хората, които са гледали силно изразена ревност у някои от родителите си, също не рядко стават ревниви. Просто защото го приемат като задължителна част от връзката и нещо напълно нормално.
Ако някой от родителите е изневерявал, това също е фактор за развитие на силна ревност. „Щом се е случило на майка ми/баща ми да му изневерят, значи и на мен ще се случи.“ Такива хора дори могат да развият психоза и горко му на човека до тях. Защото са виждали страданието у предадения родител и не искат и те да преминат през това.
Почти задължително ревнува човекът, който изневерява или е изневерявал преди. Както знаем всеки пречупва живота на другите през собствената си призма, разбирания и постъпки. „Щом аз го правя, значи и той/тя го направи“. За тях изневерите са част от живота и няма човек, който да не е предавал. Затова тези хора са най-мнителните. Това дори е вид карма – щом той е изневерил някога и е предал, дори да не му се върне фактически, той цял живот ще страда от страх да не му се случи и на него.
Когато осъзнаем причината за ревността си е много по-лесно да я преработим и овладеем. Осъзнатият проблем е наполовина решен проблем. Защото нездравословната ревност може да съсипе връзки и бракове. Ако сме предразположени към силна ревност тя може би никога няма да излезе от нашия живот, но поне можем да я контролираме с трезва преценка и да си казваме „В момента аз ревнувам, защото имам силно развито чувство за собственост (например), но не е правилно! Трябва да се справя със страховете си и партньорът ми не е виновен за тях“. Това разбира се е ако нямате обективна причина за ревност, а именно – действителна изневяра. Това е друга много дълбока тема, която няма да засягаме в тази статия.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *