Много хора на този свят изпитват прекалена нужда да бъдат с някого. В това, разбира се, няма нищо лошо. Човекът е стадно животно. Някои от нас търсят половинката си, с която да прекарат остатъка от живота си, други търсят приятели, трети не могат без родителите си. Само че, за да изпитаме пълна наслада от връзката си, първо трябва да се научим да сме си самодостатъчни. Защо ли? Защото ако не сме свикнали ние самите да се правим щастливи, ще започнем да изискваме това от човека до себе си.
Нека първо да уточним какво значи да си си самодостатъчен. Това ще рече да държиш отговорен само и единствено себе си за твоето щастие. Доста от нас търсят своя партньор в живота именно с мисълта, че той/тя ще ни направи пълноценни хора. И точно там се случва голямата катастрофа с много жертви – партньорът до нас не може да ни направи щастливи по начина, по който ние сме очаквали. Просто защото представата за щастие на различните хора е различна. Само че ние обвиняваме него, че не ни обича, че не дава достатъчно за нас и решаваме, че ще си тръгнем. А всъщност партньорът ни не е виновен. Той просто не е отговорен за нашето щастие, както и ние за неготово. След време срещаме друг човек, от когото очакваме същото и финалът пак е подобен, а ние вече започваме да се отказваме от живота и връзките. А колко по-различно щеше да е ако се бяхме научили да сме си самодостатъчни? Колко болка, разочарования и среднощни сълзи щяхме да спестим?
Ако държим отговорни хората около нас за нашето неудовлетворение, това значи, че сме токсични хора. Най-хубавото нещо, което може да си подариш през живота, е щастието ти да не зависи от друг. Тук разбира се не говорим за здравето на близките ни и изказвания от типа „Ако всички около мен са здрави, аз съм щастлив/а“. Това е ясно. Тук по-скоро трябва да си зададем въпроси като „Обичам ли да прекарвам времето си сам/а? Обичам ли да пътувам сам/а? Да спортувам сам/а? Искам ли нонстоп да съм с любимия/ата?
Обикновено хората, които не са си самодостатъчни, крият голяма несигурност в себе си. И най-вероятно това произтича от някои травми в детството (впрочем всички нелогични нужди, желания, страхове и т.н. идват от детските ни години). Тяхната любов е егоистична и тежка за партньора им. Но в този случай никой не е виновен, защото проблемният партньор не осъзнава какъв точно не е наред и се приема за абсолютна безусловна жертва. А единственият начин да се справи с проблема, е да го осъзнае и приеме. В днешното ни забързано ежедневие нямаме време за самоанализа и тълкуване на чувствата ни. А истината е, че точно един дори повърхностен себеанализ би ни помогнал да погледнем по-обективно ситуацията и да видим и нашата вина.
И така, открили сме, че не сме си самодостатъчни, че имаме дефицит на самочувствие, откъдето идва и несигурността ни и сме го признали пред себе си! БРАВО! Най-тежката работа е свършена! В следващата ми статия „Как да си станем самодостатъчни?“ ще разберете какви конкретни стъпки да предприемете към това да станете отговорни за своето собствено щастие.
